原文见 https://wuqing.org/?p=7
翻译：sulkton
Една история набързо
Тази история е много набързо, почва бързо и свършва бързо, ако скочиш от шестия етаж пак няма да е по-бързо. Лежа си на леглото, слушам как пружините в матрака скърцат и решавам, че трябва да напиша разказ. Само дето вече от толкова време не съм писал, че в момента идея си нямам как се пише разказ. То не само разкази, изобщо нищо не знам как да напиша. Мобилният ми се развъня, но аз не ставам да вдигна. Реших, че ще изчакам първо да напиша този разказ, иначе казано трябва да го напиша преди телефонът ми да е спрял да звъни, трябва да пиша бързо, по-бързо, по-бързо, още по-бързо, точно като изискванията ни към компютрите.
Не съм казвал обаче, че след като напиша този разказ, ще отговоря на обаждането, на никакви обаждания не искам да отговарям, искам след като напиша разказа, докато телефонът ми още звъни, да го метна през прозореца, направо от шестия етаж, да падне и да се разбие на земята, въпреки че си го купих едва вчера.
Вчера отидох в телевизията да кандидатствам за работа, интервюиращият ме попита, за каква позиция кандидатстваш? Казах му, не знам. Той пита, а какво можеш да правиш? Викам, мога да троша телефони. А той, ами давай да видим тогава. Веднага си извадих мобилния и безмилостно го запратих към земята, целият под се покри с парчотии. Онзи се захили и вика, много добре ги трошиш, но имаш само един, аз мога да потроша два. Извади той един мобилен и го метна на земята, след което измъкна още един и строши и него. В този момент третият му телефон се раззвъня, той отиде да вдигне и се разбъбри с някого. На мен ми стана скучно да чакам и се разтърсих из парчетата по пода, парчета от три мобилни телефона и вече изобщо не си личи кое от кой телефон е. След време той обърна глава и ме попита, какво още можеш? Викам, мога да пиша. Той казва, бе ти си много слаб. Викам, телефоните дето ти ги сторши, единият е Сяолинтун . Той казва, да не си наркоман? Викам, другият е Джунсин, а моят е Нокиа. Той казва, ял ли си? Викам, нося си. И докато говорех, си извадих от раницата едно хлебче и го заръфах. Той казва, преди малко каза, че можеш да пишеш? Викам, да. Извадих една книга от раницата си и му я подадох. Той я разглежда половин час, след което ме попита, ти ли си я писал? Викам, не. Той казва, като не си я писал, за какво ми я даваш? Викам, не знам. Той казва, напиши нещо сега да видим. Викам, какво да напиша? Той казва, нещо. Викам, не знам как се пише нещо. Той казва, ами напиши един разказ тогава, ама бързо. Викам, колко бързо? Той казва, толкова бързо колкото да метнеш един телефон. Викам, аз като пиша все е бавно, като твоите разговори по телефона. Той казва, окей тогава, ти пиши, аз ще ходя да говоря по телефона.
Целият следобед бавно бавно си изтече. Вече беше станало вечер, когато той дойде и ме попита, написа ли? Викам, боли ли те ръката? Той казва, не. Дадох му една тетрадка. Той седна и съсредоточено зачете. Като я изчете цялата, ме попита, това си го писал ти? Викам, не. Той казва, като не, за какъв ми го даваш? Викам, в този компютър имаше много пиратски софтуер, но аз ги изтрих един по един, сега системата ти е чиста. Той казва, верно? Я тогава вземи оправи и онзи. Викам, нищо не мога да напиша.
В това време още един човек влезе за интервю. Той заекваше.
Със заекващият заедно излязохме от телевизията. Той ме попита, т-т-ти също л-л-ли беше з-з-за интервю? Викам, да нямаш проблеми с компютъра ? Той казва, м-м-м-мозъкът ми н-н-няма проблеми, п-п-п-проблемът е в устата ми. Викам, какъв проблем? Той казва, заек-заек-заек-заек. Викам, вам-вам. Той казва, м. Викам, бе имаш ли да ми заемеш един телефон за малко? Той си извади телефона и ми го подаде. Аз на секундата го метнах на земята. А той, т-т-т-т-тии. Викам, и моя си строших. Той казва, м-м-м-мамка му и к-к-к-късмет, и на р-р-р-работа н-н-не ме в-взеха, и т-т-телефона м-ми п-п-потрошиха. Викам, за какъв кандидатства. Той казва, з-з-за в-в-в-водещ.
Историята ми ще свърши съвсем скоро, въпреки че още не е започнала.
Наскоро пипнах една болест – синдрома трошене на телефони. Видя ли телефон, веднага искам да го строша, а строша ли го, се успокоявам и забравям всичките си безпокойства, понякога дори губя краткосрочната си памет. Вече съм потрошил към двайсетина, пет мои, седем на приятели, а другите всичките на разни непознати. След като се разболях от тази болест, приятелите ми започнаха да странят от мен. Фактически и никой не може да се свърже с мен, понеже звънне ли ми телефона, на секундата го трясвам. Всеки път като строша телефон се чувствам необикновено щастлив, но недълго след това пак ми се приисква да троша. За това се запознах с едно момиче, което продава телефони в Таобао. Името й беше Йе Ин.
Историята, която искам да разкажа, започва сега.
Един ден, понеже почти всичките ми разкази започват така, трябва първо да кажа, един ден.
Един ден, следобяд, седях в откритата чайна до спортната зала и пиех чай, сам, пред мен имаше чаша чай, една кутия цигари, една запалка. В това време дойде един човек и седна срещу мен. Казва, днес е страшно горещо. Викам, аха, вече е лято. Той казва, ти убивал ли си човек? Аз се сепнах, попитах го, в смисъл да съм играл на игра, където се убиват хора? А той, не, истинско убийство. Викам, кой си ти? Той, аз съм убиец. Викам, това изобщо не е интересно. Той казва, не, наистина, тъкмо ей сега убих един. Викам, кого? Той казва, една жена. Викам къде? Той казва, улица Ци-лю 380, блок 2, 602. Викам, ама наистина ли? Той казва, наистина, кълна се. Викам, можеш ли да ме заведеш да видя? А той, бе нали тъкмо убих човек, как да се върна на местопрестъплението? Аз викам, ми тогава не ти вярвам. Той казва, не, наистина, кълна се, сега искам да си поговорим с теб. Викам, за какво да говорим? Той казва, какво да правя? Викам, че какво има да се мисли толкова, или трябва да се предадеш, или бързо хващай пътя. Той казва, тия два начина вече съм ги обмислил, да се предам се страхувам, да избягам сам, не знам накъде. Питам го, какви други възможности имаш тогава? А той, ми да дойда тук да пия чай. Викам, тия шеги изобщо не са интересни. Той казва, не се шегувам, наистина, кълна се, не знам какво да правя. Казвам му, не вярвам. А той, наистина, кълна се, ти трябва да ми повярваш. Викам, на какво основание да ти повярвам, ти можеш да кажеш че и аз тъкмо съм убил някого. Той казва, но това, което ти казвам, наистина е истина, преди половин час се случи. Казвам, само ако ме заведеш да видя тялото. Той казва, не смея да се върна. Казвам, ами тогава не вярвам. Той се поколеба за малко, след което каза, добре тогава, ще те заведа.
Заведе ме до улица Ци-лю 380, блок 2, 602 и наистина, на земята лежеше тялото на жена, а целият под беше в кръв. Гледам, жената се оказа Йе Ин. Викам, бах ти, ти наистина си убил човек. Той казва, ми нали това ти разправям, че е истина, а ти не вярваш. Викам, еби му, аз тази я познавам, тя продава телефони. Той казва, верно? Викам, бах ти идиота, за какво ти трябваше да я убиваш, аз тъкмо я обработвах. Той казва, извинявай, не знаех. Казвам, какво да правим сега? А той, мен ли питаш? Аз тебе питам. Викам, аз откъде да знам какво да правим. Сега, вече си видял всичко, кажи какво да правим. Викам, предай се. Той казва, ако исках да се предавам, щях ли да дойда при теб? Викам, тогава избягай. Той пък казва, ти вече знаеш всичко, как да избягам, ако ще бягам, ще бягаме заедно. Викам, къде ще бягам, нали никого не съм убил, да не би цял ден да си си търсил някой, с когото да избягаш? Той казва, ако не, ще трябва да убия и теб, да ти затворя устата. Викам, не не не, аз нищо няма да кажа. Той казва, не вярвам. Викам, наистина, кълна се. Той казва, преди малко ти се клех половин час, ти не ми повярва, каква полза да ми се кълнеш сега. Викам, какво да правим тогава? Той казва, ами нали теб питам какво да правим. Викам, аз откъде да знам. Той казва, ами тогава така. Викам, как? А той, и ти трябва да убиеш някого, така и двамата ще знаем, че другият е убил човек и ще е честно. Викам, еби му майката, за какъв ти трябваше да идваш ме търсиш, аз идвам ли при теб да те занимавам с простотии? Не стига дето утрепа бъдещата ми приятелка, ами и ме набута в калта, добре тогава, аз ще убия твоята приятелка. Той казва, аз нямам приятелка. Викам, е кого да убия така посред бял ден според теб? Пък той, ми който ти падне. Викам, еби му майката, откъде да знам как да убия който ми падне.
Забелязах нещо, на земята имаше части от разбит телефон. След това се сетих, днес следобяд с Йе Ин се бяхме уговорили за един телефон по интернет, отидох да го взема, като го видях исках веднага да го грабна, направо побеснях. Йе Ин ми поиска пари, само че аз отдавна вече нямах никакви, викам й, ще ти дължа, а тя, не може, вече ми дължиш пари за два телефона, достатъчно добра бях към теб. Викам, моля ти се, дай ми сега телефона, като имам пари веднага ще ти ги върна. Йе Ин казва, този път наистина не става. Аз се опитах да го сграбча, но Йе Ин не даде. Много се ядосах, взех един голям нож от кухнята и я заколих. След това строших телефона и за кратко забравих всичко. После изтичах до залата да пия чай.
Значи излиза, че убиецът съм аз. Тогава кой е този, който се представя за убиец? За какво му трябва да казва, че той е убиецът. Обърнах се към него и го попитах, значи казваш тази жена си я убил ти? Той казва, да. Питам, как я уби? И защо? Той изведнъж се сепна, каза, не си спомням, толкова се бях изплашил преди малко, че съм забравил. Питам, а защо дойде тук? Той казва, дойдох да си купя телефон от нея. Пак го попитах, сигурен ли си, че ти си я убил? Той започна да се съмнява. Казвам, добре си помисли, да убиеш човек не е шега работа, трябва да си изясниш нещата. Изведнъж той каза, сетих се. Дойдох тук да си купя телефон и видях теб да я убиваш, изплаших се до смърт и след като ти си тръгна, започнах да си мисля, че аз съм я убил. След това тайно те проследих до залата. Бах му, значи не съм я убил аз, а ти, ха ха ха ха, аз не съм убиец, а съм малко патенце, ха ха, тралала. Той се разтанцува радостен. Викам му, бавноразвиващ, не бързай да се радваш. Да не мислиш, че ще те пусна сега като знаеш. Изведнъж той пак изтъпя и каза, не ме убивай, няма да кажа на никого, кълна се. Викам, бе от кълнене има кур полза. Той казва, какво да правим тогава? Викам, тебе питам. Той казва, не знам. Викам, преди малко не беше ли измислил план? Той пита, какъв план? Викам, и ти да убиеш някого, след което да избягаме заедно. Той казва, не не не, никого няма да убивам. Като не бях убил никого беше такъв зор, пък камо ли ако наистина убия някой. Викам, ако не убиеш някого, аз ще убия теб. Той казва, батко, пусни ме да си вървя, аз никога не съм имал нищо срещу теб, не ме бутай в калта. Викам, ебал съм те в идиота, кой е отговорен за тази ситуация? Ти, ти си виновен за всичко, като се чудеше дали да се предаваш или да бягаш, аз какво общо имах с цялата работа? За какъв ти трябваше да идваш при мен. Той казва, ебал съм му, как може да говориш така, тази жена тук очевидно си я убил ти, от къде на къде обвиняваш мен? Не ме ли пита ти преди малко сто пъти дали съм сигурен или не, ако не ме беше питал, аз изобщо нямаше да се сетя, че си я убил ти. Викам, заеби, няма за какво да се караме, трябва да направим компромис, да приемем, че сме я убили и двамата, така става ли? Той вика, от какъв зор? Аз нямам никакъв пръст в цялата работа, още от самото начало. Викам, става, в такъв случай ще трябва да се отърва от теб и няма да те мисля повече.
Сто часа се карахме без никакъв резултат, седнахме и двамата на дивана и запушихме. Мълчахме известно време, след което той каза, батко, в такъв случай да направим така, двамата заедно да се отървем от тялото, след това всеки по пътя си и никога повече няма да се виждаме. Как мислиш? Казвам му, така като говориш е много просто, изобщо няма да е лесно да се отървем от тялото, нито аз, нито ти сме достатъчно силни. Той въздъхна и пак замълча. Внезапно станах от дивана и отидох до компютъра на Йе Ин, той си беше включен, разгледах хронологията на разговорите. Казах, не е така, ебал съм ти майката, не съм я убил аз, а ти! Той също внезапно скокна и каза, как така. Викам, ти си ебаси гадния тип, ела да видиш хронологията, ясно е, че ти първо си се уговорил с нея и си дошъл тук, а аз съм стигнал след това, аа, най-накрая се сетих, аз дойдох и видях теб да я убиваш, но като видях телефона нямаше как да се сдържа, изтичах вътре и го строших, след което забравих всичко и отидох до залата да пия чай, а пък ти си ме последвал, защото си искал да се отървеш от мен, но посред бял ден не си посмял да ми посегнеш и като си разбрал, че губя паметта си след като строша телефон, си измислил този подъл план, така ли е? Ти си бил страшно подъл! Слава богу, най-накрая се сетих и вече всичко ми е ясно, аз съм невинен. Той казва, невъзможно, аз съвсем ясно те видях как я уби. Викам, стига се прави. Той казва, така е, тя първо се беше уговорила с мен, но аз пристигнах след теб, тъкмо когато дойдох, те видях да я убиваш. След това строши телефона. Ти си убиеца.
В това, което той казва, всъщност има логика, и аз не мога със сигурност да кажа кой я е убил в крайна сметка. Той казва, добре де, признавам си, не мога да си спомня. И пак замълчахме. Викам, ами тогава дай да седнем тук и да почакаме. Да видим дали няма да дойде още някой.